Чужденецо,

чул ли си как родопската гайда звучи,

как с трепетно ехо оглася небесната шир,

чул ли си как Черно море в буря бучи,

как слънцето залязва на хоризонта с мир?!

Чужденецо,

чул ли си как българинът плаче с песен,

как всяка нота е изпята с тъга в сърце,

чул ли си как листата в Балкана капят есен,

как тихо се откъсват като сълзи по лице?!

Чужденецо,

чул ли си как Дунав се лее шепотно тих,

как вълните му нежно целуват родния бряг,

чул ли си как звучи любовта в български стих,

как римите стъпват с лекота на детски бяг?!

Чужденецо,

чул ли си как българското знаме гордо се вее,

как вятърът играе с гривата на нашия лъв,

чул ли си как български боен марш се пее,

как думите му напоени са с геройска кръв?!

Чужденецо,

чул ли си тишината на Шипченския проход,

как оръдията мълчат във вечен покой,

чул ли си на планините водопадния грохот,

как реките страшно прииждат след порой?!

Чужденецо,

ако не си чул и разбрал всичко това,

ако не си узнал какво означава за нас,

тогава напразно учиш от речника слова,

защото си глух за най- българския глас!

Автор : Петър Донкин

Честит празник на тези, които още чуват най- българския глас!