Моето училище

                Аз уча в училище ОУ „Христо Ботев“. В това училище съм от първи клас и е прекрасно. Училището има голям двор, на който може да играем, столова, физкултурен салон и даже има една специална стая за деца, които са със здравословен проблем.

              Стаите са цветни ,светли и пълни с радостта на децата. През цялата учебна година се провеждат проекти. Има и училищни лагери, в които децата прекарват много време. Учителите се държат прекрасно и винаги могат да помогнат, ако имаш проблем.

             Е, има и неща, които могат да се променят например има стари бараки в двора, които могат да се съборят и на тяхното място може да се направи една площадка с люлки, пързалки и спортни уреди за децата, но и така училището за мен е най-хубаво.

                                                                                                  Анита Тилева – V А клас

Гълъбчето и момчето

През един зимен ден малко сиво гълъбче летяло над града. То срещнало едно тъжно момченце, което стояло само на пътя. Гълъбчето кацнало до детето и го попитало защо е самичко и тъжно. Момченцето много се учудило, но му отговорило, че е избягало от дома си, защото неговите родители не са му купили достатъчно подаръци. Тогава гълъбчето му казало, че подаръците изобщо не са толкова важни, колкото обичта на семейството. Момченцето като чуло това, веднага хукнало към вкъщи, където го чакали разтревожените му родители. Прегърнало ги и разбрало, че от любовта на мама и татко няма по-хубаво на света.

Цвета Кусева – IV б клас

Извънземните и българските традиционни ястия

Едно красиво българско селце, в което царяло вечно лято, се славело със своите гостоприемни жители. Те живеели в сговор и всеки един ден за тях бил своеобразен празник. Всички притежавали невероятни кулинарни способности. Сеели много и различни зеленчуци, плодове, житни култури. Отглеждали си и животни.

В един обикновен летен ден дошла вест за пристигането на необичайни гости.

През селото минавала пенлива рекичка, в която децата, на връщане от училище, имали традиция да се състезават, плувайки в бистрата прохладна вода, като така поумнявали и се зареждали със знания за следващия учебен ден.

Един ден тя изглеждала някак различна: водата била по-топла от обичайно, отразявала по-силно слънчевите лъчи. По повърхността й започнали да изплуват разноцветни камъчета, досущ като мъниста. Отнейде се чували странни звуци. Децата се уплашили от всичко това и побегнали в различни посоки.

Изведнъж се чул глас. Някой ги викал по имена. Когато се спрели и обърнали глави назад, що да видят, пред тях стоели чуждоземци, а летяща чиния се носела във въздуха, също толкова цветна, колкото и камъчетата във водата на реката.

– Не бойте се, деца! – нашепвал гласът. – Идваме с добро при вас. Ние сме от планетата Жабокряк. Водим със себе си най-големия кулинарен експерт сред жабокрякчани. Дочухме за вашите отлични кулинарни умения и любопитството ни ни доведе в китното ви селце. Славата ви се носи из всички градове и села на планетата Земя, които посетихме. Чухме за прочутата шопска салата, за българската баница и за шкембе чорбата. С радост бихме опитали от всичко!

Когато чули това, децата се успокоили и се  втурнали да известят всички в селото.

Започнали небивали досега приготовления. От всяка къща, от всеки двор, се носели аромати на вкусно приготвени ястия. Стари баби и млади девойки запретнали ръкави и заточили тънки кори. Кебапчета, кюфтета и най-различни меса зацвърчели на нажежените скари. Децата влезли в зеленчуковите градини и набрали най-узрелите зеленчуци, с които щели да приготвят свежи салати.

Надвечер се оживило и на мегдана. Запален бил и огън, гайди и тъпани  огласяли всичко навред, моми и момци виели кръшни снаги на хорото.  Всички очаквали появата на гостите.

И те не закъснели. Кметът на селото приветствал всички и поканил жабокрякчани да заемат своите места на празничната трапеза, която била толкова дълга и отрупана със всевъзможни блюда, че краят й не се видел. Най – централното място, разбира се, заел експертът – иноземец. Дегустацията започнала.

Първо представили шопската салата.

– Еха! – почти в хор възкликнали извънземните. – Какви вкусни зеленчуци, а сиренцето – просто уникално!

Продължили с небезизвестната шкембе чорба. Прозвучели одобрителни възгласи, но и възникнали въпроси:

– Но какво е това, което придава парлив вкус на чорбата, а и така различно мирише? – попитал главният експерт.

– Чесън, чесън е това. – споделила майсторката на чорбата. – Той често присъства на българската трапеза, защото е много полезен и придава един особен вкус и аромат. Не върви таз чорбица без него.

В това време поднесли и баницата със сирене. А как апетитно ухаела! Покафенялата коричка придавала още по-примамлив вид.

Бързо се опразнила тавата и макар на пълен корем, всички се хванали на хорото и се веселили до ранни зори.

Силно впечатлени от гозбите и от гостоприемството на местните, извънземните поискали разрешение от жителите на селото да останат завинаги в Жабокряк. А те, разбира се, нямали нищо против.

Скоро тази история се разчула из цялата галактика. Заприиждали гости и от други планети. Селцето станало желана туристическа дестинация. Летящата чиния превърнали в гостилница, в която всеки бил добре дошъл.

Всички заживели щастливо, трудили се и празнували задружно.

автор: Александър Кирилов Горанов

възраст: 12г.