Днес свеждаме глави пред величието на една дата, която разкъса вековната тъмнина и връща името на България върху картата на света.

148 години ни делят от онзи паметен ден, в който свободата престана да бъде само молитва и се превърна в реалност.

Трети март не е просто ден на триумф. Това е ден на памет. Памет за лудостта на храбрите в Априлското въстание, за кървавите чукари на Шипка, за пролятата кръв на хиляди руски, румънски, финландски и войници от други народи, дошли да положат костите си за нашата земя.

Днес не празнуваме само края на едно робство, а силата на българския дух. Онова непокорство, което не угасна под пепелта на опожарените села и не преклони глава пред ятагана.

Нека трибагреникът ни се вее високо, а в сърцата ни винаги да бие онова чисто и свято родолюбие, което прави от един народ – Вечност!

Поклон пред освободителите!

Да пребъде България!