На 2 юни свеждаме глави в знак на почит пред онези, които отдадоха живота си за свободата на България. Днес е ден за благодарност, за смирение и за завет – да помним, да пазим и да продължим делото им. Защото без тях нямаше да я има нашата България.
Там, където брезите шептят
Там, където брезите шептят,
някога са свирели куршуми,
там, където листата трептят,
са изричали последни думи.
Някога войната е минала там,
оставила е белег по кората бяла,
а днес е тихо като в храм,
но вятърът носи ехо от раздяла…
Боец, прострелян отдясно,
слуша брезите да шумолят,
умира, но чува толкова ясно,
че те за него тихо се молят.
И му става някак мило, леко,
че брезите му шепнат утеха,
душата се понася надалеко
и връща се в родната стреха.
Спомени по детски се гонят
и гаснат на залеза с лъчите,
листата на брезите се ронят,
като сълзи на жена в очите.
Автор: Петър Донкин
