Има една специална, тиха магия в българския дом, която не се купува с пари и не се учи от книгите. Тя ухае на топъл месен хляб, на шарена сол, на чай от липа и на домашна юфка, разпръсната върху покривката на масата. Това е магията на нашите баби и дядовци.
У нас баба и дядо никога не са били просто роднини. Те са нашите втори майки и бащи. Те са онези, които ни отгледаха в прашните дворове на село, докато родителите ни работеха. Онези, които скришом ни пъхаха някоя сгъната банкнота в джоба, докато ни изпращаха на портата, и стояха там, гледайки след нас, докато колата не изчезне зад ъгъла.
Тяхната обич не е натруфена – тя е в отрудените ръце, които нежно изтриват сълзите ни. В линиите на живота по лицата им, всяка от които пази история за преживяна трудност, за нощи без сън и за безкрайна грижа. В топлата прегръдка, след която изведнъж целият свят става малко по-сигурен и по-добър.
Днес, на 1 октомври – Ден, посветен на възрастните хора, създадохме един специален видеоклип. В него всяко дете застава до своята баба и своя дядо – да ги прегърне, да ги хване за отрудената ръка и просто да ги гледа в очите. В тези кадри няма суета. Има само чиста, детска обич и онази невидима нишка, която свързва поколенията ни.
Мили наши бабо и дядо,
Благодарим ви, че ни научихте какво е корен, род и истинска доброта. „Благодарим ви за топлата пита на масата, за всяка мъдра дума, за всяка молитва за нашето здраве.
Днес ви казваме от все сърце:
Обичаме ви! Бъдете ни здрави, защото без вашата благословия и без вашата топла къща, ние сме пътници без пристан.
