Днес прекланяме глави пред светлата памет на един от най-великите синове на България – Патриарха на българската литература, Иван Вазов. Навършват се 175 години от неговото рождение – рождение не просто на човек, а на съвестта на една нация.
Роден в подножието на Балкана, в китния Сопот, Вазов поема първия си дъх в епоха на робство, но заживява със свободата в сърцето си. Той ни подарява “Под игото”, за да помним какво е страдание и борба. Дарява ни “Епопея на забравените”, за да не забравим никога кои сме. Дарява ни езика на родината, облечен в красота и достойнство.
И ето днес – 175 години по-късно – неговото слово е живо. Неговият глас звучи в класните стаи, в театралните сцени, в сърцата на поколения българи.
Споделяме, че учениците от нашета училище, отдадоха своята почит пред паметника на великия Вазов в родния му град Сопот. Там, където духът на поета още шепне между калдъръмените улици, те сведоха глави в знак на признателност.
И не само – тези вдъхновени деца, наследници на Ботевия дух, заслужено завоюваха първо място в XI Национален конкурс “Вазовата България”!
Това е доказателство, че делото на Вазов продължава да ражда вдъхновение, талант и любов към родното.
Нека този юбилей бъде не просто момент на почит, а зов за памет. Нека бъде напомняне, че словото има силата да буди, да съзижда, да обединява.
Благодарим ти, Вазов. За думите. За вярата. За България.
Поклон пред безсмъртието ти!
