Днес застиваме пред един образ, който не е просто портрет на стената, а съвестта на цяла една нация.

Изминали са 153 години от онзи мрачен февруарски ден, в който бесилото край София се превръща в неговото стълбище към вечността.

Да говориш за Левски е трудно.

Не защото няма думи, а защото пред неговата чистота думите често изглеждат малки. Той не бил просто революционер, а архитект на българската свобода, който не поискал нищо за себе си. Докато други мечтаели за постове и слава, той мечтаел за „чиста и свята република“, в която всички ще бъдат равни пред закона.

Левски е нашата мярка за човечност. Той е доказателството, че и в най-тъмната нощ един човек може да бъде пламък, стига да има куража да изгори докрай.

Поклон пред паметта на Апостола! Нека неговото Народе???? не остава само въпрос в тефтерчето му, а да бъде нашият компас.